Политиката на машините - нашите господари
Лидерите на много технологични компании днес изглежда са все по-убедени, че суперинтелигентни машини, скоро ще могат да трансформират обществото. Тази идея, разбира се, не е нова. През 2015 година литературният учен Джери Канава (Gerry Canavan) разгледа начина, по който тази концепция е подкрепяла различни политически визии. В средата на двадесети век, Канава пише, американската научна фантастика често изобразяваше общества, управлявани от компютри, като аналог на съветския комунизъм. Например, в епизода "Ябълката" (The Apple) от оригиналната серия "Стар Трек" (Star Trek) от 1967 година, компютър на име Ваал (Vaal) управлява народ, държан в идилични, но примитивни и неизменни условия. В крайна сметка капитан Кърк (Kirk) унищожава бога-компютър, казвайки на местните жители, че ще се научат да се радват на "това, което наричаме свобода". Канава предполага, че моралът тук е "малко шокиращ": комунизмът "може да те направи щастлив, но няма да те направи добър". По-неясен поглед върху благоприятната диктатура на машините идва от разказа на Айзък Азимов (Isaac Asimov) "Неизбежният конфликт" (The Evitable Conflict) от 1950 година. Той предполага свят, управляван от машини с перфектно знание, за благото на човечеството. Един човешки персонаж възразява, че човечеството е "загубило собственото си право да определя бъдещето си", но друг отговаря, че това чувство за контрол винаги е било илюзия: "винаги е било на милостта на икономически и социологически сили, които не разбира". Канава предполага, че машинните господари могат да представляват както капиталистически, така и комунистически сили. Още през 1967 година либертарианският икономист Фридрих Хайек (Friedrich Hayek) твърдеше, че много от най-големите постижения на човечеството не са създадени чрез целенасочено планиране или координация, а чрез "процес, в който индивидът играе роля, която никога не може напълно да разбере". В този контекст, подобно на комунистическия бог-компютър, пазарът насочва ресурсите и организира човешките действия според собствената си логика. Научната фантастика от двадесет и първи век играе с тази идея. Например, романът "Ускорение" (Accelerando) от Чарлз Строс (Charles Stross) си представя извънземен вирус, който заразява икономиката, превръщайки "достатъчно сложните алгоритми за разпределение на ресурси", които наричаме корпорации, в съзнателни същества. Търговията с висока скорост на тези новоосъзнати компании унищожава самата Земя, принуждавайки хората да избягат в краищата на слънчевата система. Канава отбелязва, че основната точка тук е, че тази система все още функционира в напълно хайековски термини - хората просто вече не са релевантните микро-агенти в нея; вместо това корпоративните финансови алгоритми са тези, които действат. Историята на Строс е сатирична, но Канава подчертава, че тя е почти буквално описание на високоскоростните алгоритми, които анализират финансови данни и извършват сделки за микросекунди. В някои случаи тези алгоритми се мамят взаимно, водейки до "войни" помежду им, които понякога са довели до сривове на пазарите. Подобно на това, корпорациите в реалния свят могат да бъдат разглеждани като безсмъртни, небиологични организми, движени от стремежа да растат, консумират ресурси и защитават себе си. В лицето на тази мощна сила някои марксистки мислители са аргументирали за "ускорителство" - прехвърляне на силата, намерена в алгоритмичния капитализъм към материално изобилие и екологично здраве. Научнофантастичните визии в този дух, като "2312" от Ким Стенли Робинсън (Kim Stanley Robinson), преосмислят бога-компютър Ваал като сила не за стагнация, а за човешко процъфтяване.
|
|
Подиум на писателя
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Андрю Шон Гриър (Andrew Sean Greer) е писател, известен със своите ярки и хумористични романи, които често предизвикват усмивки и размисли. Неговият роман "По-малко" (Less) от 2017 г. спечели наградата Пулицър и затвърди репутацията му на един от най-оригиналн ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
|
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Безумието на Конъли - символ на глада и страданието в Ирландия
Насред зелено ирландско поле се издига странна постройка – не толкова сграда, колкото съвкупност от отвори, поредица от огромни арки, които рамкират небето. Това е „Безумието на Конъли“ (Conolly’s Folly), построено през 1740 г. в разгар ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Поезия и актьорство в новото пространство за литература в София
В парка на Военна академия бе открито ново пространство, наречено „Литературен джубокс“, с цел популяризиране на съвременната българска поезия. Инициативата е на фондация „Прочети София“ и е подкрепена от Столичната библиотека.
На съби ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Илиас Фрагакис: Книгите могат да сближат България и Гърция
Валери Генков
|
На бюрото
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
Ангелина Липчева
|
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. Според информация от библиотеката, тези произведения ще бъдат представени на живо за първи път в неделя.
Директорът на библиотеката, Жил Пе ...
|
Литературен обзор
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
Валери Генков
|
|
15:45 ч. / 29.09.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 22351 |
|
Лидерите на много технологични компании днес изглежда са все по-убедени, че суперинтелигентни машини, скоро ще могат да трансформират обществото. Тази идея, разбира се, не е нова. През 2015 година литературният учен Джери Канава (Gerry Canavan) разгледа начина, по който тази концепция е подкрепяла различни политически визии. В средата на двадесети век, Канава пише, американската научна фантастика често изобразяваше общества, управлявани от компютри, като аналог на съветския комунизъм. Например, в епизода "Ябълката" (The Apple) от оригиналната серия "Стар Трек" (Star Trek) от 1967 година, компютър на име Ваал (Vaal) управлява народ, държан в идилични, но примитивни и неизменни условия. В крайна сметка капитан Кърк (Kirk) унищожава бога-компютър, казвайки на местните жители, че ще се научат да се радват на "това, което наричаме свобода". Канава предполага, че моралът тук е "малко шокиращ": комунизмът "може да те направи щастлив, но няма да те направи добър".
По-неясен поглед върху благоприятната диктатура на машините идва от разказа на Айзък Азимов (Isaac Asimov) "Неизбежният конфликт" (The Evitable Conflict) от 1950 година. Той предполага свят, управляван от машини с перфектно знание, за благото на човечеството. Един човешки персонаж възразява, че човечеството е "загубило собственото си право да определя бъдещето си", но друг отговаря, че това чувство за контрол винаги е било илюзия: "винаги е било на милостта на икономически и социологически сили, които не разбира". Канава предполага, че машинните господари могат да представляват както капиталистически, така и комунистически сили.
Още през 1967 година либертарианският икономист Фридрих Хайек (Friedrich Hayek) твърдеше, че много от най-големите постижения на човечеството не са създадени чрез целенасочено планиране или координация, а чрез "процес, в който индивидът играе роля, която никога не може напълно да разбере". В този контекст, подобно на комунистическия бог-компютър, пазарът насочва ресурсите и организира човешките действия според собствената си логика.
Научната фантастика от двадесет и първи век играе с тази идея. Например, романът "Ускорение" (Accelerando) от Чарлз Строс (Charles Stross) си представя извънземен вирус, който заразява икономиката, превръщайки "достатъчно сложните алгоритми за разпределение на ресурси", които наричаме корпорации, в съзнателни същества. Търговията с висока скорост на тези новоосъзнати компании унищожава самата Земя, принуждавайки хората да избягат в краищата на слънчевата система. Канава отбелязва, че основната точка тук е, че тази система все още функционира в напълно хайековски термини - хората просто вече не са релевантните микро-агенти в нея; вместо това корпоративните финансови алгоритми са тези, които действат.
Историята на Строс е сатирична, но Канава подчертава, че тя е почти буквално описание на високоскоростните алгоритми, които анализират финансови данни и извършват сделки за микросекунди. В някои случаи тези алгоритми се мамят взаимно, водейки до "войни" помежду им, които понякога са довели до сривове на пазарите. Подобно на това, корпорациите в реалния свят могат да бъдат разглеждани като безсмъртни, небиологични организми, движени от стремежа да растат, консумират ресурси и защитават себе си.
В лицето на тази мощна сила някои марксистки мислители са аргументирали за "ускорителство" - прехвърляне на силата, намерена в алгоритмичния капитализъм към материално изобилие и екологично здраве. Научнофантастичните визии в този дух, като "2312" от Ким Стенли Робинсън (Kim Stanley Robinson), преосмислят бога-компютър Ваал като сила не за стагнация, а за човешко процъфтяване.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и ...
|
Избрано
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Изкуствоведът Елисавета Станчева ще проведе лекция в Казанлък, посветена на карикатуриста Теню Пиндарев. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“ и ще се състои в централната сграда на местната Художествена галерия на 20 юни.
Теню ...
|
Разговори за личната история и бягството от Белене в новата книга на Гешев
|
Ако сте поропуснали
Наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ – нови отличия за Георги Господинов и Ясен Григоров
Литературният фестивал „Пловдив чете“ стартира с тържествена церемония, на която бяха връчени наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ в Лятно кино „Орфей“. Събитието се проведе в Пловдив, където се събраха ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |